На 2 юли рожден ден има Георги Иванов, първият български космонавт
, Уикипедия
Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е български офицер, генерал-лейтенант. Той е първият български космонавт. Бил е народен представител в Седмото велико национално събрание (1990 – 1991 г.).
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 година, в фамилията на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „ Вароша “. Фамилното му име Какалов след това е променено заради смешното му значение на съветски език. Като възпитаник се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено учебно заведение „ Тодор Кирков “ Ловеч (1958).
Постъпва в Българската войска през 1958 година Завършва Военното учебно заведение в Долна митрополия (1964 г.) със компетентност инженер-летец и подготовка водач, първи клас. Служи в БНА като водач, старши водач, пълководец на звено и пълководец на ескадрила. Член на БКП от 1968 година Защитава дисертация и получава научна степен претендент на физическите науки през 1984 година Негов теоретичен началник е Димитър Мишев.
На 1 март 1978 година e определен за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос[1] Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин “. На 10 април 1979 година, в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „ Союз-33 “ с интернационален екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников. [2]
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “: доближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от плануванаъа, заради което системата за ръководство включва поправяне на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. Скачването се оказва невероятно.[3] Космическият транспортен съд е партерен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 цялостни обиколки към Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Твърди се, че по време на трагичната обстановка командирът Рукавишников получава пристъп, до момента в който пулсът на Георги Иванов остава естествен и не се трансформира. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от комплициране и роман на руснака за подготовка, при която командирът губи схващане и бордният инженер, в тази ситуация - Иванов, поема ръководството на задачата.[4]
Анализирайки този комплициран и ексклузивен полет, държавната комисия на Съюз на съветските социалистически републики стига до извода, че той е дал доста значими данни за по-нататъшното развиване на галактическите полети.
Спускаемият уред на космическия кораб „ Союз-33 “ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „ Крумово “ край Пловдив.
След измененията в България през 1989 година Георги Иванов минава в областта на бизнеса. Основава смесена българо-италианска самолетна компания „ Сиджи Ер Карго “, която стартира активността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 година След преустановяване на италианското присъединяване Георги Иванов дружно с Лилян Тодоров създават авиокомпанията „ Ер София “ през 1991 година, която работи с 6 самолета „ АН-12 “, един „ АН-26 “ и „ АН-24 “. През 1998 година компанията купува на погашение самолети „ ИЛ-76 “ и АН-124 „ Руслан “.
От 1999 година „ Ер София “ се занимава с построяването на стадиони за голф и хотели. Игрищата, издигнати в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.
Георги Иванов е депутат в Осмото и Деветото национално заседание (1981 – 1990 г.) и в Седмото велико национално събрание (1990 – 1991 г.). От 1981 година до 1990 година е кандидат-член на ЦК на Българска комунистическа партия.[5]Членува в Националния съвет на Отечествен фронт, в управителния съвет на Асоциацията на участниците в галактически полети (1985 г.) и в Българското астронавтическо сдружение (1988 г.).
Георги Иванов е създател на книгите „ Полети “ (1981) и „ Време за полети “ (1987).
Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е български офицер, генерал-лейтенант. Той е първият български космонавт. Бил е народен представител в Седмото велико национално събрание (1990 – 1991 г.).
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 година, в фамилията на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „ Вароша “. Фамилното му име Какалов след това е променено заради смешното му значение на съветски език. Като възпитаник се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено учебно заведение „ Тодор Кирков “ Ловеч (1958).
Постъпва в Българската войска през 1958 година Завършва Военното учебно заведение в Долна митрополия (1964 г.) със компетентност инженер-летец и подготовка водач, първи клас. Служи в БНА като водач, старши водач, пълководец на звено и пълководец на ескадрила. Член на БКП от 1968 година Защитава дисертация и получава научна степен претендент на физическите науки през 1984 година Негов теоретичен началник е Димитър Мишев.
На 1 март 1978 година e определен за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос[1] Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин “. На 10 април 1979 година, в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „ Союз-33 “ с интернационален екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников. [2]
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “: доближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от плануванаъа, заради което системата за ръководство включва поправяне на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. Скачването се оказва невероятно.[3] Космическият транспортен съд е партерен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 цялостни обиколки към Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Твърди се, че по време на трагичната обстановка командирът Рукавишников получава пристъп, до момента в който пулсът на Георги Иванов остава естествен и не се трансформира. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от комплициране и роман на руснака за подготовка, при която командирът губи схващане и бордният инженер, в тази ситуация - Иванов, поема ръководството на задачата.[4]
Анализирайки този комплициран и ексклузивен полет, държавната комисия на Съюз на съветските социалистически републики стига до извода, че той е дал доста значими данни за по-нататъшното развиване на галактическите полети.
Спускаемият уред на космическия кораб „ Союз-33 “ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „ Крумово “ край Пловдив.
След измененията в България през 1989 година Георги Иванов минава в областта на бизнеса. Основава смесена българо-италианска самолетна компания „ Сиджи Ер Карго “, която стартира активността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 година След преустановяване на италианското присъединяване Георги Иванов дружно с Лилян Тодоров създават авиокомпанията „ Ер София “ през 1991 година, която работи с 6 самолета „ АН-12 “, един „ АН-26 “ и „ АН-24 “. През 1998 година компанията купува на погашение самолети „ ИЛ-76 “ и АН-124 „ Руслан “.
От 1999 година „ Ер София “ се занимава с построяването на стадиони за голф и хотели. Игрищата, издигнати в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.
Георги Иванов е депутат в Осмото и Деветото национално заседание (1981 – 1990 г.) и в Седмото велико национално събрание (1990 – 1991 г.). От 1981 година до 1990 година е кандидат-член на ЦК на Българска комунистическа партия.[5]Членува в Националния съвет на Отечествен фронт, в управителния съвет на Асоциацията на участниците в галактически полети (1985 г.) и в Българското астронавтическо сдружение (1988 г.).
Георги Иванов е създател на книгите „ Полети “ (1981) и „ Време за полети “ (1987).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ